ЗАПЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; запѝя се, -ѝеш се, мин. св. запѝх се, св., непрех. Увличам се в пиене, пиянствам до забрава. Събуждаха се вече у него ония сили, които го караха да се запива по кръчмите, да дига пожарната команда под тревога и да ходи по работнишките вечеринки. Й. Йовков, ПГ, 259. Два или три пъти той се отбиваше в някоя кръчмарница „да накваси устата си“. Но се запиваше и по три дни и три нощи гуляеше, чупеше чаши и черпеше по ред малки и големи. Г. Караславов, СИ, 183. В кръчмата рядко влизаше, но веднъж влезеше ли, запиваше се и не излизаше оттам с дни. Д. Ангелов, ЖС, 388.